Тази книга с кратка проза е свидетелството на един войник за опита му от голямата война. За вярата на фронта, братството между военните, страха и надеждата, смъртта и Любовта. Авторът преработва собствените си травматични спомени, но текстът може да се превърне в психотерапия не само за него, а и за читателите. Авторът говори за себе си, преразказва реалността и сънищата, но преди всичко запечатва живота на ръба. Разказва за хората с голямата Любов, върху плещите на която всичко. Тук се появява Окопният Господ, започва Най-новият Завет, украинската култура в раницата става опора, а признатите майстори на военната литература не издържат изпитанието на реалността. Те не знаят нищо за нас, украинците. За себе си можем да говорим само ние, защото на Източния фронт всичко се промени. И Артур Дрон говори за това открито и директно. Както говорят онези, които са били на ръба. И са се върнали.

Осемгодишният Щерн живее в Грейщад. Баща му е дипломат, а майка му е затворена по характер художничка, която все повече се отдръпва в себе си. Без да е указано изрично, читателят отрано разбира, че родителите на Щерн се развеждат. Появява се леля Ема (сестра на близък приятел на бащата на Щерн, млад амбициозен полковник от армията), която трябва да се грижи за момчето, докато баща му е в командировка в чужбина. Той е обещал да се върне за рождения ден на Щерн точно преди Коледа, но скоро става ясно, че спазването на това обещание е много сложно, точно както политическата ситуация в страната. Грейщад подозрително напомня на София, но лесно може да бъде която и да е друга централно/източноевропейска столица. Неясно остава и кога точно се развива историята – различни препратки към 30-те, 40-те, края на 80-те или дори настоящия момент, са пръснати из повествованието. Това създава съноподобна атмосфера на déjà vu и deja vécu, предизвиквайки усещането за повторение на историята, за памет и травма. Романът смесва паралелни сюжетни линии и алюзии към теми като популизъм, паравоенни крайнодесни организации и опасните ефекти на социалните медии. Книгата започва с няколко привидно несвързани събития в Грейщад. Обувки започват да изчезват от произволни къщи, разположени в различни части на града; мистериозен аристократ с амбициозни планове пристига с дирижабъла си. Летящата му резиденция остава заплашително да се рее над града, въплъщавайки по този начин чувството за заплаха и безпокойство, което се настанява във въздуха. Баронът има коварен план, който ще бъде разкрит много по-късно – да открадне мечтите на жителите на Грейщад.

„Изчезването на един от нас не влиза в новините, защото не е новина. Останалият свят не мисли за теб – нито когато смъркат кокаина ти, нито когато носят дрехите, които си ушил, нито когато те изгонят от страната.“ Това е историята на Алекс, затворено момче, бежанец от Мексико, който започва стаж в нидерландски университет и се опитва да спаси онова, което може да се спаси. За да живее, той трябва да говори; за да оцелее, трябва да мълчи. „Мълчанието на Алексито“ е завладяващ роман за затворените граници и безграничната смелост, за силата на езика и размитата граница между извършители и жертви. Всички герои в тази книга са измислени. Фактите не са. Книгата е резултат от дългогодишни проучвания и истории на бежанци или депортирани лица, специалисти в областта на бежанското право, преподаватели от различни (мексикански) университети, психолози и травма терапевти, активисти за човешки права, журналисти, хора в нелегалност, извършители и жертви на насилие от картели или банди. Романът хвърля светлина върху влиянието на правителствата върху гражданите, както и върху насилието, свързано с разпространението на наркотици и сексуалните посегателства. Тази завладяваща история разкрива сложните взаимоотношения между „държавите, използващи наркотици“ като Мексико и Европа – континент, който все повече отваря границите си за търсещите убежище, а същевременно е основен транзитен пункт и потребител на кокаин. „Майсторски написан роман. В някои моменти не успявах да сдържа сълзите си. Остър, емоционален и разтърсващ. Надявам се цяла Нидерландия да прочете тази книга.“ — Ники Декер (писателка, CELA #2) „Завлавяващ, феноменален роман. Марьолейн Висер открехва завесата зад изключително мощните мексикански наркокартели.“ — Лекс Болмейер, de Correspondent

Сара тъкмо е навършила деветнайсет години и заради потисната травма от миналото усеща нарастващ страх, че тази година ще умре. И заради това лятото, което би трябвало да е най-безгрижното в живота, между гимназията и университета, тя го прекарва в тревожност. Излиза с приятели по алтернативни клубове, опитва да се сдобри с бившето си гадже Виктор, много пие и иска всички да я забележат, въпреки че всъщност е затворена. Всичко се променя, когато в мрачната зала на клуба Сара има първото съновидение, в което травмата от миналото оживява - отново се сблъсква с деветнайсетгодишната си братовчедка Лара. На следващата сутрин Сара се събужда с изтръпване в ръката, което се разпространява и Сара открива, че има неназована болест, с която ще живее нормално, но винаги ще е с нея. Сара, когато получава първия знак, че страхът й от смъртта е оправдан, започва панически да се занимава с анализирането на това понятие, на тялото си като нещо, което е крехко и преходно, и чрез тези размишления пораства много бързо. Започва курсове по изобразително изкуство, където се запознава с Тиса и Балша, двамата са ексцентрични и двамата са се срещали в миналото със смъртта, и единият, и другият имат погребани травми. В Тиса Сара намира пример, а в Балша се влюбва. През отношенията си с тях Сара се изправя пред настоящето, бъдещето и миналото си - семейна трагедия, която е белязала цялото й порастване, смъртта на братовчедка й Лара. Уязвимо и силно, игриво и вълнуващо. Изключителният роман на Наджа Петрович започва като тийнейджърска драма за порастването, но бързо се превръща във вълнуваща интимна изповед - ефирна и поетична, а същевременно трогателна и болезнена. Това е история за дълбока и същностна крехкост, за страха от смъртта, но и за страха от живота. — Сърджан Голубович Повествованието на Сара, изпълнено с отклонения и често оцветено с лек самоироничен хумор, не е стереотипният литературен глас на подрастващия. Отклоненията в историята й често се сгъстяват в удивителни езикови образи, които получават и „външен“ еквивалент: без да се ограничава до чисто реалистична проза, авторката е внесла в романа важни фантастични мотиви и цели онирични сцени, които интегрира хармонично и изключително функционално в повествованието и ги използва като значими структурни елементи на цялото произведение. — Из становището на журито в състав проф. д-р Йелена Панич Мараш, проф. д-р Предраг Петрович и д-р Тияна Тропин при присъждането на наградата "Гроздана Плуич " за най-добра прозаична книга за 2023 година.

Съвременен Киев, въздушна тревога. Студентката Леся се укрива в мазето. Там случайно попада на дневника на друга студентка, медицинската сестра Наталя. Започва да чете. Наталя описва двуседмичния период преди навлизането на Червената армия в Киев и първите седмици на украинската независимост. Разказът започва с бягството на неин пациент. Той е бивш високопоставен царски чиновник, който страда от необичайна форма на шизофрения. Чрез изучаването на заболяването, Наталя се надява да си изгради име в психиатрията. За да запази достъпа си до пациента, тя трябва да предотврати бъдещите му опити за бягство. Това я принуждава сама да се заеме със спасяването на семейството му от града, защото именно заради тях той се опитва да избяга. Наталя е принудена да се довери на новия си познат Анатол и да спечели доверието на по-голямата дъщеря на пациента, Кася (Касандра), за да успее да изпълни обещанието си. Кася е главата на семейството и има свои проблеми – има ужасяващи видения, които винаги се сбъдват. Търсенето на билети за напускане на града се проточва заради поредица от, на пръв поглед, случайни нещастия. Към тях се добавя и болшевишкото въстание в града, в което са замесени близките на Наталя. Момичето се разкъсва между дълга към пациента и патриотизма, който я задържа при ранените и новозародилата се любов към офицера Васил. След разговорите със семейството на пациента, пъзелът се подрежда и Наталя разбира, че Анатол не е този, за когото се представя. В действителност той има стари сметки със семейството на пациента. Васил не помага на Наталя, а се опитва да провали бягството им. Благодарение на връзките си с украинските военни момичето все пак успява да изведе семейството с военен автомобил. Дали самата Наталя напуска града, остава отворено за читателска интерпретация. Отбой на тревогата. Леся разбира как дневникът на Наталя се е озовал в мазето. Романът завършва с три епилога – от Анатол, Васил и от близка на Наталя. През цялата книга се появяват и бележки, стилизираниот Кася, идващ от едно мистично извънвремие. История за първата украинска война за независимост през XX век, разказана от женска и ясна феминистична гледна точка на 20-годишна авторка. Книгата представя и различните жители на тогавашен Киев, от известни чужденци като Ярослав Хашек и Томаш Гариг Масарик до активните киевски евреи и поляци.

Намираме се в отдалеченото селце Ноум, Аляска, а годината е 1921. Ада Блекджек, млада жена от племето инупиат, решава да остави сина си Бенет, болен от туберкулоза, в приют, докато не намери начин да го издържа. Скоро ѝ се отваря изненадваща възможност: кораб, идващ от Сиатъл. На борда му пътуват четирима изследователи, с жажда за приключения и колониални фантазии, както и котката Вик. Те се отправят към остров Врангелия –последното убежище на мамутите–, за да присъединят територията към Британската конфедерация; търсят жена инупиат, която да готви и шие за тях по време на пътуването. Така Ада, без да обръща внимание на предсказанията на шамана, се впуска в арктическа експедиция. Няколко месеца по-късно всички изследователи ще са загинали и Ада ще трябва да оцелее сама на Врангелия, единствено в компанията на Вик. За да успее, тя ще трябва да заприлича на Големия Север и да си възвърне идентичността на жена от инупиатите, потъпкана от години на колониализъм. По време на своята трансформация тя ще се изправи пред дълбините на леда и на самата себе си; пред глада; пред смъртта на Бога; пред Нанук, мечката; както и пред възможността да не се върне в Ноум, когато пристигне спасителният кораб. Каква полза ще има от спасяването на сина си, ако колониалният ред никога няма да ѝ позволи да разцъфне? Може ли тя да бъде добра майка, ако с връщането си рискува да попадне в робство? Окончателното ѝ завръщане се случва, за да може Бенет да познае нежността и леда на нейния народ.

Тази история е паяжина от скъсани нишки: ако успееш да хванеш една, останалите се изплъзват. Това е историята на една тревожна поредица от смъртни случаи в света на порнографията между Рим, Милано и Торино, но е и историята на разследването, проведено от главен инспектор Витория Де Фео. Това е историята на двойка двайсетгодишни, Бет и Тео, които се озовават по същата следа в търсене на сензация, за да съживят своя блог, а също и историята на опита на един разследващ журналист да направи сензацията на живота си. Около техните сложни издирвания се движи сюрреалистичен хор от гротескни персонажи: хирурзи, които забогатяват, търгувайки със секс играчки, моделирани по анатомията на мъртви порнозвезди, лукави адвокати, които държат стажантите на къса каишка, съдебни анализатори, които се опитват да пробият като ютубъри, бивши актьори от детски предавания, изпаднали в немилост, психиатри, които се преобличат като авокадо по време на сеансите, словоохотливи инфлуенсъри, надрусани с кокаин, мазни мениджъри на порноактриси. Всичко това е придружено и подправено със синтетични наркотици и обвързващи договори , отрязани ръце и лимонови пайове, домашни зайци и траш програми, складове на Икеа и порнографски декори. Зад най-чистосърдечното разследване се разкриват прояви на една истинска порнография на съществуването, за която вече няма нищо неприлично.

“Подривно” е разказ за съпротивата и за възстановяването, за колективното действие, общата земя и опитите светът да се направи обитаемо място. Роман, пълен с конспиративни теории и визии за бъдещето, който ни показва, че не можем един без друг. Дебютът на Тейл Ньойтс е оригинален, интересен и добре обмислен.[…] Разказът му е увлекателен от начало до край и свидетелства за отличен усет за темпо, но и за силно въображение и изобретателност – той е едновременно забавен и сериозен. — в-к „НРК ханделсблат” Тейл Ньойтс е един от най-интересните писатели в нашето езиково пространство. […] „Подривно” е задълбочено произведение, социалнокритично, на моменти леко експлицитно, литературно добре издържано: оригинално, умно конструирано и езиково изтънчено благодарение на вниманието към детайла и често лиричните формулировки. — в-к „Стандард

Сизиф блуждае из ада с празна инвалидна количка и не знае какво точно търси там, освен че трябва да вземе дъщеря си, която е с множество проблеми в развитието, от дневния център. Мисия, в която тя всеки път се проваля, след което, разочарована, се връща в занемарения си апартамент на приземния етаж в странен жилищен комплекс. Когато хазяйката ѝ, сякаш от нищото, завързва разговор с нея, спомените ѝ внезапно започват да се възвръщат. „Дни като странни симптоми” е битка с унинието, експедиция до границите на майчинството, на надеждата и отчаянието, на живота и смъртта. Роман, който те уцелва като убиец от засада, жегва и сърцето, и ума, стреля безкомпромисно точно. — в-к „НРК” „Дни като странни симптоми” е многопластов роман с препратки към философията и гръцката митология. Безмилостната фрагментарна форма и невинаги лекият стил, избрани от Леонике Барвалт, свидетелстват за кураж и оригиналност. Читателят, който ще се осмели да се впусне в разказа за тази на пръв поглед затворена в себе си майка, ще бъде дълбоко трогнат от този изключителен роман. — Лаудацио на журито на Литературната награда на банка БН

Той е на 24 години, наполовина неаполитанец и наполовина унгарец, учил е в Болоня, иска да стане режисьор и все още търси пътя си: това е първоначалният профил на главния герой в „Накратко“, блестящият дебют на Давиде Ди Лоренцо. Казва се Давиде, точно като автора на романа, и го срещаме за първи път в Будапеща, града, в който е родена и израснала майка му. Той е оставил зад себе си Италия, приятелите си, семейството си и въпреки че животът в чужбина не му спестява гротескни приключения, ежедневието му е сънливо и блуждаещо. Едно пътуване до Берлин няма да промени нещата, които обаче започват да се задвижват едва с приемането му в училището за киноизкуство и преместването му в Рим. Квартал „Пинието“, нощите, прекарани в танци (и последващите им авантюрни прибирания), умората и новите срещи ще допринесат за пробуждането на Давиде, който се опитва да разгадае една загадка: безсмисленото, но все по-често появяване на едно счупено яйце на стълбището. Давиде Ди Лоренцо успява да разкаже с иронична точност ежедневието на един младеж на прага на зрялостта, както в неговата домашна и меланхолична среда, така и в безкрайните римски вечери или в алкохолните партита из Европа. „Накратко” е безгрижен и трогателен роман, който запазва целия разчупен ритъм и свежестта на 20-годишната възраст.

В „Щом животните” една жена изследва връхлитащото я след раждането на първото ѝ дете – изживяване толкова мрачно, че тя се съпротивлява на езика и смисъла. Търси опора в животинското царство, в старите митове, в снимки, имейли и дори в списъците си за пазаруване от периода около раждането. Как се превръщаш, дълго след като детето ти е дошло на този свят, в майка? И как съединяваш отново отломките от един човек, който се е разпаднал? Разтърсващ разказ, който опипом кара читателя да се замисли. Великолепно отчаяние. — в-к „НРК ханделсблат” Лизелот Мариен дебютира с изключително силен и нищо неподминаващ роман за майчинството. „Щом животните” е едновременно протокол от екзистенциално търсене и творба с блестяща стилистика. — в-к „Тейд”

Невидими е роман за неприемането на различните, в който деца съчиняват родителите си. Млада жена, отраснала в Дом за изоставени деца, се опитва да превъзмогне травмите от детството си. След поредица от раздели среща Дара – изоставено дете, в което разпознава себе си като малка. Привързва се към нея и решава на всяка цена да намери начин да й подари живота, който тя самата никога не е имала. Това е роман за хората в периферията на обществото. Различни сюжетни линии се преплитат, за да разкажат една обща история: на невидимостта.

На двама негодници е наредено да екзекутират доносник. Скитайки се из планини и села, те са преследвани от собственото си минало. Онирична притча, развиваща се в един жесток свят, с герои, обзети от собствения си страх.