Această poveste este o pânză de păianjen țesută din fire rupte: dacă reușești să prinzi unul, toate celelalte îți scapă imediat printre degete. Este povestea unei serii tulburătoare de morți din industria pornografiei, petrecute între Roma, Milano și Torino, dar și a anchetei conduse de inspectoarea-șefă Vittoria De Feo. Este, totodată, povestea felului în care doi tineri de aproximativ douăzeci de ani, Bet și Teo, ajung pe aceeași pistă în căutarea unui subiect-bombă care să le relanseze blogul, precum și a încercării unui jurnalist de scandal de a da lovitura vieții sale. În jurul investigațiilor complicate conduse de aceștia gravitează un cor suprarealist de personaje grotești: chirurgi care se îmbogățesc vânzând jucării sexuale modelate după anatomia vedetelor porno decedate, avocați diabolici care își țin stagiarii în lesă, criminaliști care încearcă să se afirme ca youtuberi, foști actori din programe pentru copii căzuți în dizgrație, psihiatri care se costumează în avocado în timpul ședințelor, influenceri logoreici dependenți de cocaină, manageri lipsiți de scrupule ai actrițelor porno. Întreaga poveste este însoțită și presărată cu droguri sintetice și contracte de supunere, mâini amputate și tarte cu lămâie, iepuri domestici și emisiuni de prost gust, depozite Ikea și platouri de filmare pentru producții porno. Dincolo de ancheta propriu-zisă se desfășoară o „pornografie a existenței” pentru care, deja, nimic nu mai este obscen.

Мия е на двадесет и седем години и всеки ден наблюдава най-лошото от света: тя работи като модератор на съдържание и задачата ѝ е да цензурира най-насилствените видеоклипове, циркулиращи онлайн. Откакто бившият ѝ приятел Рубен загива от токов удар във ваната, тя живее в един порочен кръг от нихилизъм и угризения, залисвана от работата и от психотропните вещества, връщана към живота от време на време само благодарение на приятелството си с Денис и Мириам. Миналото с Рубен е архив от жестоки спомени като онези образи, които премахва от мрежата, но не може да изтрие от паметта си: емоционалния му рекет, обвиненията му, че тя го изсмуква като хищница, и страхът да го изостави. Но когато попада на видеоклип на София – момиче, което поразително прилича на нея и което се хвърля от мост, Мия се съвзема и тръгва по следите ѝ. Среща приятеля си Лапо, изгряващ музикант, и приятелката си Марго, компаньонка и танцьорка в нощен клуб, оставяйки се да бъде съблазнена и от двамата в една въртележка от отношения. Накрая Мия, заедно с Мириам и Марго, решава да си даде шанс за алтернатива чрез необичаен съюз по сестрински, който успява да разбие черупката на болката й. „Хищница“ разказва за пътя на една млада жена, която се бори със загубата и самотата, бунтувайки се срещу атавистичното женско чувство за вина, за да се устреми напред към светлината на бъдещото си „аз“. „В крехкостта има нещо, едно отчаяние, едно примирение, което никога няма да успеем да контролираме напълно. И би могла да ни унищожи, защото крехкост не означава слабост.“ „С Рубен беше любов от пръв поглед. Знам, че не е любов, а увлечение, плът, която се харесва и се иска, тела, които се усещат взаимно, както акула усеща кръвта. И до днес, ако някой ме попита кой е бил най-хубавият ден в живота ми, без да се замисля бих отговорила: денят, в който го срещнах. И все пак знам, че не е така, че е имало и други дни. Че ако нашето е било любов, тогава любовта не съществува.“

Grondwerk (2025) [«Socavones»] explora temas como el cambio climático, la acción colectiva y el intento de conseguir un mundo habitable mediante un lenguaje poético y sensorial. La protagonista, una rata topo desnuda, es enviada en una misión desde su colonia, en el Cuerno de África, a Bruselas. Mientras espera unas órdenes que no acaban de llegar, se empieza a interesar por las peculiaridades del Homo sapiens y comienza a cavar túneles en las entrañas de la capital europea. A medida que los agujeros se expanden por toda la ciudad, socavando la infraestructura política del corazón de Europa, una amistad entablada con una activista climática florece de una manera inesperada. Grondwerk fue recibida positivamente tanto por la prensa belga como por la neerlandesa y, en 2026, recibió el premio literario Boon Literatuurprijs a la mejor obra de ficción y de no ficción.

Жена вижда морето за първи път, полароид вади чужди снимки, хора се обезкостяват, за да излекуват нещастието си. В този сборник нито едно събитие не е прекалено тривиално и нито една реалност - прекалено абсурдна. Разказите предизвикват въображението на читателя, като го отвеждат на пътешествие от реализма през абсурдизма чак до сюрреализма. Книга, написана така, че да ви разсмее, просълзи, да ви подтикне да съзирате, сякаш за първи път, ежедневните предмети, листата, себе си, водата за гледане.

El alivio que siente Ernest cuando su padre se suicida durará muy poco. Pronto descubrirá que las heridas de su pasado, aquellas que creía olvidadas, están más abiertas que nunca. La oportunidad de vivir en una casa de verdad, como llama él a la casa que hereda, hace resurgir el deseo que lo acompaña desde de niño: formar una familia ideal. Sin embargo, la incapacidad para comprender a su madre y a su esposa, quienes insisten en tomar el control de sus vidas, el constante influjo de su padre y la reaparición de un viejo amor harán que se tambaleen los cimientos de su presente, aquellos sobre los que Ernest pretende construir su nueva e idílica realidad. Tanto su temática profunda y contemporánea como sus toques de humor hacen que Una casa de verdad destaque como una novela de creciente tensión psicológica a la par que cercana y dinámica.

“Подривно” е разказ за съпротивата и за възстановяването, за колективното действие, общата земя и опитите светът да се направи обитаемо място. Роман, пълен с конспиративни теории и визии за бъдещето, който ни показва, че не можем един без друг. Дебютът на Тейл Ньойтс е оригинален, интересен и добре обмислен.[…] Разказът му е увлекателен от начало до край и свидетелства за отличен усет за темпо, но и за силно въображение и изобретателност – той е едновременно забавен и сериозен. — в-к „НРК ханделсблат” Тейл Ньойтс е един от най-интересните писатели в нашето езиково пространство. […] „Подривно” е задълбочено произведение, социалнокритично, на моменти леко експлицитно, литературно добре издържано: оригинално, умно конструирано и езиково изтънчено благодарение на вниманието към детайла и често лиричните формулировки. — в-к „Стандард

Mia ima dvadeset sedam godina i svakoga dana mora da gleda ono najgore što svet nudi: radi kao moderator sadržaja i posao joj je da cenzuriše najnasilnije snimke koji kruže internetom. Od kada je njen bivši momak nastradao od strujnog udara u kadi, ona živi u nekoj vrsti začaranog kruga nihilizma i kajanja, obamrla od posla koji obavlja i psihoaktivnih lekova, a tek povremeno je prene prijateljstvo sa Denisom i Mirijam. Njena prošlost sa Rubenom je zbirka surovih uspomena, poput onih slika koje mora da uklanja sa društvenih mreža, ali ne može da ih obriše iz sopstvenog sećanja: njegove emotivne ucene, u kojima je optužuje da ga proždire kao bogomoljka, i njen strah da ga napusti. Međutim, kada naiđe na Sofijin video, devojke koja liči na nju, a koja se baca sa mosta, Mia uspeva da se trgne i kreće njenim tragom: upoznaje njenog dečka, Lapa, muzičara u usponu, i prijateljicu Margo, eskort-damu i igračicu u noćnom klubu; oboma dopušta da je zavedu u jednom vrtlogu odraza, sve dok Mia, sa Mirijam i Margo, ne odluči da sebi pruži alternativu, koja se ogleda u sestrinskom paktu van svih okvira, a koji će uspeti da razbije oklop njenog bola. „Bogomoljka” prati put jedne mlade žene koja prkosi gubitku i samoći, pobunivši se protiv iskonskog osećaja ženske krivice kako bi zakoračila napred, ka svetlosti svoje buduće verzije.

«Рисочка і галочка» — це роман про Мію та її родину, яка після здобуття Словенією незалежності потрапила у списки так званих «викреслених». Ця справа стала однією із найтемніших епізодів новітньої історії Словенії: у 1992 році понад 25 000 осіб — переважно мешканців інших югославських республік — були незаконно видалені з реєстру громадян. Вони за одну ніч втратили свій правовий статус, особисті документи та основні права, ставши невидимими у власній державі. Роман порушує тишу навколо травми, про яку не говорять ані в родині, ані в суспільстві. Історія Мії є інтимним поглядом на інший, менш величний бік словенської незалежності та розпаду Югославії. За допомогою тонкого гумору та делікатної оповіді авторка показує, як суспільні та політичні зміни віддзеркалюються в повсякденному житті окремої людини. У цьому романі словенська література вперше осмислює явище «викреслення» крізь дитячу перспективу — очима дівчинки, яка спершу не розуміє значення громадянства, кордонів та ідентичності, але в процесі дорослішання дедалі глибше усвідомлює, чому так важливо мати «достатньо рисочок» у кінцевій літері свого прізвища. Попри складну тему і її болісне відлуння майже у кожному реченні, дебютний роман Тіни Перич все ж не є досвідом гіркого читанням. Бюрократичний акт, який у дитячому світі головної героїні отримав особливу назву — «проблема з паперами» — не лише видалив батька Мії з реєстру громадян, позбавив його можливості працевлаштування та всіх прав, а й, по суті, стер його з її життя. На щастя, не назавжди. Міліца Антич Ґабер

Література й життя мають спільний знаменник: історію. Надворі сімдесяті роки, і Вільям «Людина-Кріт» Літтл вириває в тунелі під своїм будинком фразу, яка незворотно вплине на хід світу: «Нам уже не здається, що наші життя — це історія». Головною героїнею автофіктивного роману є тридцятитрирічна Емма, яка намагається дослідити своє чеське коріння, змиритися зі смертю матері та знайти відповіді на запитання, пов’язані зі зникненням своєї партнерки. Довкола неї історія не плине вперед — вона згущується і розколюється. Поміж уламків катастрофічно здіймається рівень води й розростаються пожежі. Емма продирається крізь них, намагаючись піти від кохання з його перемогами й поразками. У її розповіді ми доходимо до кінця разом чи кожен сам по собі — історія ж залишається. Так само як і питання, чи може розповідь допомогти людині змиритися з трагічними подіями.