Tiene veinticuatro años, es mitad napolitano y mitad húngaro, estudió en Bolonia, quiere ser director y todavía está encontrando su camino: este es el identikit de partida del protagonista de Seré beve, el brillante debut de Davide Di Lorenzo. Se llama Davide, tal y como el autor de la novela, y lo encontramos por primera vez en Budapest, ciudad en la cual nació y creció su madre. Ha dejado atrás Italia, los amigos, la familia y, aunque la vida en el extranjero no le libra de aventuras grotescas, su día a día es somnoliento y vagabundo. Un viaje a Berlín no cambiará las cosas, que, en cambio, empezarán a moverse solo con su admisión a una escuela de cine y su traslado a Roma. El Pigneto, las noches de baile (y los consiguientes regresos rocambolescos), el cansancio y nuevos encuentros contribuirán a despertar a Davide, empeñado en darle vueltas a un misterio: la aparición sin sentido, pero cada vez más frecuente, de un huevo roto en el rellano. Davide Di Lorenzo consigue contar con irónica fidelidad la vida cotidiana de un chico en el umbral de la edad adulta, tanto en su dimensión doméstica y melancólica como en las infinitas tardes romanas, o en las fiestas alcohólicas por toda Europa. Seré breve es una novela desenfadada y conmovedora, que conserva el ritmo desenfrenado y la frescura de los veinte años.

Viața Aloisiei, o hangiță văduvă, se schimbă complet în clipa în care fiicei ei, Krista, i se arată Fecioara Maria într-o pădure. Deși nimeni în afară de Krista nu a văzut-o, vestea despre apariție se răspândește rapid, mulțimi de oameni încep să vină în această regiune uitată, iar hanul – plin de datorii – începe în sfârșit să prospere. Krista este în egală măsură adorată și urâtă de cei din jur. Nici măcar Aloisia nu știe de partea cui să fie. Este fiica ei o vizionară sau o mincinoasă? Și oare într-adevăr Fecioara Maria se înfățișase în pădure sau este ceva mult mai înfricoșător? Povestea despre iubire, credință și voință nesfârșită se bazează pe evenimente reale care au avut loc în secolul al XIX-lea în regiunea Broumovska. „Povestea plină de culoare oferă tot ceea ce eu, personal, aștept de la un roman: suspans, relații complexe între personaje, ritm alert, dar lasă în același timp suficient spațiu pentru a reflecta asupra normelor sociale care au însoțit lupta dură pentru emanciparea femeilor.” – novinky.cz

"Всички добри барбита" е роман за Ваня, милениалка, която навършва тридесет и осъзнава, че нищо в живота й не е такова, каквото си е представяла. Не е станала известна писателка, а сценаристка на евтини сапунки, няма деца, няма любовна връзка, страда от силна тревожност, а отношенията й със семейството съвсем не са добри. Когато на вратата й се появява бившата й приятелка с бебе, Ваня, въпреки че Светлана е разбила сърцето й, я оставя да остане при нея за известно време. Това я кара да преосмисли живота си. Разкъсвана между желанието да се занимава с това, което обича, и нуждата просто да оцелее в Белград в днешно време, Ваня разбира, че трябва да промени нещо. Импулсивно напуска работата си в сапунката, която пише, а в същото време хазяинът й я гони от апартамента, за да настани семейна двойка от Русия, от която може да получи много по-висок наем. Светлана си тръгва, отново я изоставя, а Ваня остава сама и внезапно се чувства отново като малко момиче, неспособно да се грижи за себе си. Докато си събира багажа, случайно разлива вряла вода върху крака си и получава тежко изгаряне. А после се пита — дали наистина е било случайно? Без да знае какво да прави, Ваня се връща да живее при майка си в малък град близо до Белград, където я очаква всичко, от което е бягала. „Ако умеех да пиша, щях да пиша като Катарина. Зад тази шеговита мисъл, която ми минава през ума, всъщност се крият възхищението ми и удоволствието от езика на Катарина Митрович и от истинността на думите ѝ. Катарина пише за себе си, но пише и за мен, за сестра ми, за майка ми, за приятелите ми. Докато четете този роман, ще имате чувството, че някой го е писал за вас.“ Владимир Тагич „Бързо, вълнуващо, остроумно, образно и дълбоко преживяно. Всички добри барбита са живи, съществуват с протегнати ръце, рошави коси, стъклен поглед и ни се смеят в лицето.“ Аница Добра

Kam až jsme schopni kvůli tomu druhému zajít? Daniela vyrůstá v rodině, kde ji místo lidí objímají úzkosti. Ty přicházejí s podivnou pravidelností — každý srpen. Slunečné dny pro ni nejsou příjemné, nýbrž bolestivé. Když pak na univerzitě potká Štěpána, myslí si, že svým nepříjemným létům konečně unikne. Netuší však, že téhle minulosti se utéct nedá. Jakub Stanjura v románu originálním způsobem otevírá závažné téma gaslightingu — zvláštní formy manipulace, která v oběti vyvolává pochybnosti o vlastní racionalitě, paměti i celkovém vnímání reality.