Лоша по-голяма сестра съм. Вместо аз да я защитавам, да я съветвам и да съм ѝ за пример, винаги Азра трябва да ме защитава, да ме съветва и да ми е за пример. Още от деца сме така. Уплаших се, когато ми дойде първата менструация. Въпреки че в училище бяхме говорили за това, не си представях как всъщност изглежда, когато ти дòйде. Повечето съученички тогава още нямаха, а онези, които имаха, ми беше неудобно да ги питам каквото и да е по въпроса. Знам само, че няколко дни, след като ми дойде за пръв път, мислех, че бог ме е наказал с менструацията, защото бях ровила в нейното чекмедже с превръзки в банята. Защото я излъгах, че не съм била аз, когато ме попита дали съм го отваряла, и обвиних Азра, че е била тя.

Азра трябваше да ме успокоява, че това не е божие наказание, да ми обясни как се използват превръзките. Помня, че бях ужасена от всичко, свързано с менструацията. Няколко месеца мислех само колко ужасно ще се чувствам, ако на осемдесет и пет не мога сама да си сменям превръзката, когато някой ще трябва да ми помага дори за това. Притеснявах се за повече от седемдесет години по-късно. Докато Азра не ми обясни какво е менопаузата. Все още не ми е ясно как тя знаеше всичко това още на осем. Оттогава поне не плача всеки път, когато ми дойде, но все още ми е неприятно да говоря за менструацията. Менструация. Менструация. Менструация. При нас тази дума никога не се изговаряше на глас. И все още не се изговаря на глас.

Още повече пред мъже. Боли я коремът, обясни му тя, когато той ме попита защо плача, когато ми дойде за пръв път. Беше му ясно какво означава това и не попита повече. Срам го е да каже на глас менструация, но не го беше срам да рови в боклука и в коша с мръсните дрехи и да ѝ прави забележки да научи двете ни с Азра как трябва да крием превръзките в останалия боклук, оцапаните чаршафи в останалото пране, да не се виждат, да не трябва той да ги гледа.

Той стигна толкова далеч, че известно време след като менструацията ми дойде за пръв път, ми душеше пръстите винаги на излизане от банята. Уж да провери дали съм си измила ръцете. Така каза. Това не го беше срам да го прави. Но да каже на глас менструация, го е срам. Менструация. Менструация. Менструация. Съученичките ми в гимназията говореха как бащите им купуват превръзки, как им правят чай, когато ги боли коремът. Аз не съм толкова близка с баща си, както те със своите – опитах се да разкрася реалното положение пред тях. Както винаги. От тях разбрах също, че съществуват хапчета за успокояване на менструални болки. Освен това при нас жените разговарят за менструацията чрез кодове. Шепнат помежду си, че ги боли коремът, защото им е дошла. Дойде ми и всичко ме боли – казва ѝ леля, казва тя на леля. Изглежда вече съм достатъчно голяма, че да включат и мен в тези разговори. Тя толкова ме дразни със своя шепот и лицемерието си, че понякога ми се иска да ѝ избода очите. Преди година или две започна безсрамно, съвсем вулгарно да говори пред двете ни с Азра за това, че я боли коремът. Менструация. Менструация. Менструация. Неведнъж ѝ казах, че не искам да слушам. Нали и аз съм жена, нормално е жените да си говорим помежду си за тези неща, ми обясняваше. Къде беше тя, когато двете с Азра искахме да разговаряме? Малко е закъсняла. Сега не трябва да се прави на жертвоготовна майка. Няма да ѝ позволя! Нека се преструва колкото иска, че е забравила всичко. Дори ѝ е смешно, когато забрави да изхвърли използваната превръзка в боклука. Ако я остави на мивката, никой не ѝ крещи, че е мръсна. Двете с Азра оправяхме след нея. Коя от нас беше майката?

Забравила е как се държеше с Азра, когато на нея ѝ дойде за пръв път. Когато се отвращаваше, че ѝ е дошло твърде рано и с нежелание ѝ разреши да използва нейните превръзки, аз не направих нищо. Дори тогава не се държах като по-голяма сестра. Трябваше да откликна по-добре, бях достатъчно голяма. А и ставаше дума за Азра. Азра. Може би наистина съм себична. Азра ми помагаше, когато на мен ми дойде за пръв път. Аз на нея не. Трябваше да минат почти десет години оттогава, за да започнем да говорим за това. По-добре, отколкото никога.

Трябваше да реагирам по-добре. Съжалявам, че не го направих. Не би трябвало да разчитам на това, че Азра се справя сама с всичко. Никой не се справя сам с всичко. Лоша по-голяма сестра съм. Щеше да е по-добре, ако Азра беше по-голяма от мен.

Става късно. Вече трябва да отида да се изкъпя. По това време не би трябвало да има никой в банята. Събота е.

Някои са наистина безочливи. Изобщо не им пука, че не живеят сами в общежитието, че и другите искат да се изкъпят. Дори си взимат колонки в банята, пеят си. Не знам как могат да се отпуснат в такава мизерия. Душовете са пълни с някакви насекоми, мушички. Момчетата са по-зле от момичетата. Момичетата поне не се разхождаме из общежитието полуголи. Вярно, че ние сме много по-малко от момчетата, затова не се забелязваме, колкото те. Кърпата ми е на стола, трябва да си взема пижамата, гащи, сутиен, душ гел, шампоан, да не забравя бръсначката. Като отивам в банята, тъкмо ще си измия и зъбите, да приключа с това за днес. Това е. Мисля, че имам всичко, което ми трябва. Добре, няма никой в коридора. Само да заключа и вратата. Бързо. Бързо. Преди някой да се появи. Първия, втория или третия душ? Третият е най-малко мръсен. Ще вляза в третия. Ще сложа тук ключа от стаята, кърпата мога да я сгъна, да не заема толкова място. Чистите дрехи ще закача тук, мръсните ще ги оставя просто на пода. Нищо няма да им стане за десет минути. Ще се намокрят. По-добре да ги закача до чистите. Няма нужда още и да ги суша.

Мразя тялото си. Гледай какви са ми стъпалата. Криви крака. Бедрата ми изобщо не са като на другите жени. И съм ниска. Трябва да спра да мисля за това. Вече не съм в гимназията. Твърде голяма съм, че да размишлявам за тези глупости. За всичко са виновни те двамата. За всичко.

Не знам в кой клас съм била тогава. В шести или в седми. Тъкмо бях започнала да нося сутиен. Тя ми купи два сиви. Единият имаше сърчице от пайети от лявата страна, а другият – две звездички. Трите седяхме в дневната. Двете с Азра пишехме нещо на масата. Дори аз забравям все повече неща, които са ме засегнали. След няколко години, когато няма да си спомням нищо, никой няма да ми вярва, че нещо от това се е случило. Изведнъж от нищото се появи той. Почувствах се странно в момента, в който застана зад гърба ми. Не знаех какво ще направи в следващия момент, не се отместих достатъчно бързо от него. Той ме ущипа по гърба, малко под мишницата, където в кожата ми се беше врязал ластикът на сутиена. И Зина има паласки, отбеляза разочаровано, почти сякаш искаше добронамерено да ми каже, че съм напълняла. Станах от дивана или стола, вече не помня, къде точно седях, и отидох в кухнята. Беше ме срам да му кажа, че съм започнала да нося сутиен. Защо съм му се сърдела – викна той от дневната.

Това не го беше срам да направи. Но го беше срам да подреди прането ни с Азра. Всичко, което ми се случва, ми се случва заради тях двамата. Всичко. Не го беше срам да каже пред чичо и леля, че не бива да нося блузи без ръкави, че трябва да си бръсна подмишниците. На следващия ден си избръснах всеки косъм по тялото, дори веждите с неговата бръсначка. Аз бях дете, което в шести клас отделяше пари, за да може да си купи нови ножчета за бръсначката. Мен би трябвало да ме е срам, задето споменала пред него, че съм ходила да си депилирам ръцете. Какво не ми било наред? Как съм дръзвала да говоря за това пред него, питаше ме тя, когато оставахме насаме. Бързо. Трябва да се върна в стаята, докато няма никой в коридора. Къде ми е ключът? Бързо. Дори тогава успях. Ще оставя кърпата на стола да се суши. Мръсните дрехи отиват в коша за пране. Утре ще ги изпера. Само да оставя лаптопа на масата и отивам да си лягам. Така. Готово.

Мен би трябвало да ме е срам, че не съм се примирила с факта, че са ме отглеждали по най-добрия начин, който са познавали. Вместо да съм им благодарна за всичко, което са направили за мен, ги обвинявам, че са ни бѝли двете с Азра. Даже са ме довели в Словения, за да мога да се образовам, да мога да си намеря работа. Поне никога да не бяхме идвали тук, въздъхна той последния път, когато се спречкахме. Той ми бил дал възможността да имам живота, който имам. Измисляла съм си, че всичко това се е случило, ми казаха. И изобщо не било вярно, че е било толкова страшно. Чудеха се как е възможно да ги упреквам в нещо толкова дребно, незначително. И пак сама съм си била виновна. Пак Зина беше лудата. Онази, дето не знае за какво говори. Изглежда мислеха, че един ден просто ще се събудят и всичко лошо от миналото по някакво чудо щеше да е изчезнало.

Ако някой ги видеше как се държат с децата на своите колеги и приятели, никой нямаше да ми повярва, че с мен и Азра се държаха по съвсем различен начин. Когато им го казахме, тя ни отговори, че ние двете, за разлика от онези деца, винаги сме били зрели за годините си. Може би защото не сме имали време да сме незрели деца, мила мамо. Заради теб и мъжа ти. Не се притеснявайте, няма да разваля вашето представление. Когато стигнем, ще се държа, сякаш всичко си е наред, им казах при последното ни посещение заедно в Косовска Митровица. Поне милион пъти сме се правили на щастливо семейство. За пръв път им се нахвърлих сама, без помощта на Азра, че не съм забравила нищо, което са причинили на двете ни. И че няма да забравя. Че може да се преструват колкото си искат. Да ме мислят за луда и глупава. Няма да ме убедят, че не са виновни за това, което са направили. Че заради тях двамата съм оцеляла. Че все още оцелявам. Че и сами добре знаят, че не са забравили нищо. Че отричат какво са правили, защото съвестта не ги гризе толкова, че да ни се извинят на двете с Азра, добавих, докато слизах от колата му.

Утре общежитието пак ще се напълни. Трябва да изпера прането. Добре, че не се записах в списъка твърде рано. Пак няма да мога да стана. Днес поне напазарувах. Изкъпах се. Днес не беше толкова лош ден. Не беше и добър, но не беше и толкова лош. Напазарувах. Изкъпах се. Утре пак ще е шумно.