[Из: Реконструкции]
III. СИЗИФ НАМИРА ГЛАСA, С КОЙТО ДА ОБХВАНЕ ВСИЧКО
Тя избира алегорията.
Тя избира метода на калейдоскопа.
На многото повърхнини, макар че може да бъде наречен и фрагментарност.
И от всеки фрагмент тя излиза изчистена.
IV. СИЗИФ ВЕДНАГА НАУЧАВА ТРИ ВАЖНИ НЕЩА ЗА МАЙЧИНСТВОТО
След последната контракция слагат бебето на гърдите ѝ. За мъничко се чувства така, сякаш това е нейно право. Награда, нещо, което тя е постигнала. Разглежда главичката със съсирената кръв и осъзнава, че от този момент нататък: 1) участта на цялото човечество вече е с далеч по-голяма тежест, 2) дъщеря ѝ съществува само защото съществува тя, 3) нищо не може да бъде по-важно.
V. СИЗИФ ИЗСЛЕДВА КАКВО Е НАДЕЖДАТА
Сложила е дъщеря си, още само на няколко седмици, да лежи в безопасност върху постланото на пода бебешко килимче и тя като хипнотизирана не откъсва очи от сенките, танцуващи по тавана.
Някъде беше прочела: целият ад на човека произхожда от надеждата.
Някъде другаде: надеждата е опиат.
VI. СИЗИФ МИСЛЕНО СЕ ВРЪЩА КЪМ ОНЯ ПЪРВИ ПЪТ СЛЕД РАЖДАНЕТО
Луи я подхваща отзад.
Оставя го да продължи. Той я навежда напред, ей тъй, както тя си сгъва прането, качва я като животно, след няколко бързи тласъка свършва. След това се избърсва с една от микрофибърните кърпи .
Виждаш ли, казва, не се е променило кой знае какво.
Тя си спомня кърпата, сеща се коя точно беше, когато забърсва с нея ъгълчетата на устата на дъщеря си. Тази с жирафчетата.
XI. СИЗИФ МИНАВА ПРЕЗ
Невролози.
Психиатри.
Логопеди.
Аудиолози.
Офталмолози.
Всички те задават едни и същи въпроси. За какво говорим – следствие от инцидент, от нараняване или от нещо друго е това? Детето ви има ли предишни операции? Детето ви получава ли медикаментозно лечение? От какво още се оплаква детето ви? Детето ви подложено ли е на други терапии? Има ли детето ви постоянна болка, която не преминава, дори когато го успокоите или промените позата му? Вдига ли температура? Детето ви има ли напоследък загуба на тегло? Детето ви има ли болки нощем, получава ли пристъпи? Като цяло детето ви чувства ли се зле? Има ли детето ви костни или ставни проблеми? Вие ли му се свят? Детето ви понякога губи ли равновесие? Или съзнание? Има ли в семейството ви наследствени болести? Рак? Психични заболявания? Детето ви има ли високо кръвно? Стягане в гърдите? Диабет?
Ако да: какво, откога, колко, какви точно?
Сизиф фино премерва думата „ви”.
XIV. СИЗИФ СЕ БОРИ С ПАРАДОКСА
Че се чувства толкова незначителна точно когато никога не е била по-необходима.
XV. СИЗИФ ТРЯБВА ДА ИЗБИРА
Сега или по-късно да се направи операция.
Повече или по-малко упражнения.
Да продължи ли или да спре терапията.
Остава си въпросът дали детето ви ще има достатъчно полза от това. Пробваме и се учим, казва физиотерапевтът. Тя издухва една къдрица от лицето си, зачервила бузи от напрежението.
Тя казва: нямаме с какво да сравняваме, нито пък имаме представа колко бързо напредваме или изоставаме.
Прилежно струпани кегли в ъгъла. Мишена за дартс от велкро. Плакати с групите мускули с латинските им наименования: orbicularis oris, deltoideus, trapezius, pectoralis major, latissimus dorsi.
Сизиф поглежда към мрежата, пълна с цветни топки, опитва се да улови мисълта, криеща се зад думите, които все още висят във въздуха като кръгчета цигарен дим.
И тогава го вижда: шансът дъщеря ѝ отново да загуби онези няколко умения, които вече е научила с толкова труд.
Надеждата сега е балон, който изпуска въздуха си и напосоки се мята из стаята.
XVII. СИЗИФ (ОТНОВО) СПИРА ЦИГАРИТЕ
Просто не може да продължава така, мисли си тя, докато, уж за последно, си дръпва от цигарата и издухва дима. Този път надеждата е конкретно намерение, нещо, за което да се хване.
Дъщеря ѝ седи с пълен памперс на пода в дневната и стоманеносивият октомврийски студ изобщо не я смущава.
Сизиф затваря прозореца.
Ела, казва ѝ тя, хайде да ти сменим памперса.
Издърпва наведнъж няколко мокри кърпички от опаковката, тананика си мелодийка, която някога една немска актриса изпя толкова хубаво, и няма търпение да запали.
[Из: Проучвания]
Той стои на входа и си свива цигара. Въздухът около него киселее. Змиеподобен език, който облизва цигарената хартия. В очите му – тлеещ огнен ад.
Отдавна, мисли си Сизиф, не съм срещала никого.
Привет, привет, добър вечер.
Добър вечер, учтиво отговаря тя.
Беше се позагубила известно време. С нещо по-добро ли се занимаваше?
Сизиф клати глава, пита: Вие отзад зад кулисите ли сте?
Точно така, казва той. Но не ми се сърди. Просто изпълнявам заповеди.
Ще ме почерпите ли една цигара?
Ммм… ами… добре, така да бъде. Той изважда тютюна си от неугледна кесийка, направена вероятно от белия дроб на дете, от пикочния мехур на болник, нещо такова.
Не е нужно да гледаш толкова лошо, промърморва. И за мен не е кой знае какво удоволствие, ако случайно си мислиш така. Да ти я свия ли?
О, да, казва тя. С една идея повече благодарност, отколкото е възнамерявала.
Малко по-късно дърпа от цигарата, изпуска дима.
Все пак не е толкова хубаво, май, като ги няма последствията.
Търся някого, казва тя. Знаете ли кой е вътре?
Зависи, вдига рамене той.
През ума ѝ се стрелка прочутият стих: Толкова много зависи от една червена ръчна количка.
Той казва: Ако в нещо съм сигурен, то е, че не водим този разговор за пръв път.
О, казва Сизиф. Извинете, да, вероятно съм забравила това.
Няма нищо, отвръща той.
Гасиш фаса и веднага си тръгваш. Сизиф започва да се оттегля. А после изведнъж бързо се обръща, поставя парещия въпрос: Случайно да познавате Миа?
Хм, хвана ме. Имаме име, това е нещо ново, това променя нещата, трябва да призная. Почесва се по скалпа, покрит с бели люспици. Пожълтели от никотина върхове на пръстите, остри и почернели нокти. Сигурна ли си?
Така мисля, казва Сизиф.
Миа, да, да, да, може и така да е. Как изглежда?
Опитвам се да разбера. Не е толкова лесно. Тя още е доста далеч, разбирате ли?
Разбирам.
Може би ще я срещнете някъде, някъде из оплетените коридори.
Ако срещна някъде твоята Миа, ще ѝ кажа, че я издирваш.
Чудесно, казва Сизиф. Много ви благодаря.
Не губи кураж, чуваш ли, казва той, преди да мине през плъзгащата се врата. Да имаш име е по-добре, отколкото да нямаш име.
Смъртта е навсякъде, пада изневиделица от небето като тежък снаряд, заравя всеки, когото обичаш, под отломките, под останките от онова, което до преди малко е било животът ти. Смъртта те кара да се спънеш в бордюра на тротоара и троши черепа ти, както набързо си излязъл да разходиш кучето. Смъртта е драскотината по тефлоновия тиган. Смъртта има усет за драматичност. Понякога даже и чувство за хумор. Смъртта безшумно се промъква в спалнята ти. Смъртта е спукването на аортата в корема ти, кръвоизливът в мозъка ти. Смъртта е късото съединение, пожарът, удавянето, закъснялата реакция по време на шофиране. Смъртта е внезапна. Смъртта е излязлото от контрол скарване. Смъртта е недоразумение. Смъртта е атентат. Смъртта е непонятната задкулисна политика. Смъртта е линията на кардиограмата. Смъртта е масов гроб. Смъртта е отровен паяк или гладен хищник. Смъртта е дата и момент. Смъртта те застига в леглото или на пода в кухнята. Смъртта оцветява водата във ваната в червено. Смъртта ускорява с бясно темпо деленето на кръвните ти клетки. Смъртта е заразна, нахлува в теб като грип или бактерия, след което се загнездва в сърцето ти и там си довършва работата. Смъртта е мисъл, от която няма отърване. Смъртта е медицинска грешка. Смъртта е да си пиеш кафето твърде горещо. Смъртта нас не ни различава, но след нея за нас е различно. Смъртта е лавина. Смъртта е синтетична кръщелна рокличка в църква, пълна със свещи. Смъртта е пандемия. Смъртта е чувството за стягане в гърдите. Смъртта е екзекуция. Смъртта е празното място, оставено за стълбата. Смъртта е побутването по гърба. Смъртта е започващото кацане. Смъртта е болт, който не е завит добре. Смъртта е горещниците. Смъртта е алергията към ядки. Смъртта е стена от вода. Смъртта е бавен и протяжен процес. Смъртта лежи завита в белия чаршаф. Смъртта залива плажа. Смъртта е инжекция. Смъртта дебне момента, в който не внимаваш, когато все още не си закопчал колана, когато си твърде уморен, за да изключиш сешоара, когато си почиваш, когато за малко, съвсем, съвсем за малко затвориш очи. Смъртта е калашников в класната стая. Смъртта е да спреш да ядеш и да пиеш вода. Смъртта е падане от прозореца. Смъртта е умора на материала. Смъртта е глад. Смъртта е суша. Смъртта е липсата на хигиена. Смъртта е кухина под пътя, дупка в леда, плаващи пясъци. Смъртта е да вярваш; в бог, в хомеопатията, в конспиративни теории, в пропаганда. Смъртта е взетото решение, граница, която се защитава прекалено самоотвержено. Смъртта е разговорът за лошата новина. Смъртта е стъпалото, което е мъничко по-тясно, отколкото ти си преценил. Смъртта е твърдият, гранитен под. Смъртта ти засяда в кривото гърло. Смъртта е непълното изгаряне в котела на централното отопление. Смъртта е теч на газ. Смъртта е да си глътнеш езика. Смъртта е примката на бесилото. Смъртта е тъп предмет. Смъртта е циркуляр. Смъртта е лоша преценка. Смъртта е свръхдоза. Смъртта никога няма колебания.
[ Из: Открития]
Почти на две си, а още не си казала нито дума. С Луи те наричаме кротко бебе, спокойно дете. Тиха вода, казваме през смях на всеки, който задава въпроси. Не се притесняваме. Дори и когато педиатърът ни препраща към специалист.
∞
Вечеряме. Луи задава въпроса: Мислиш ли, че нещо не е наред? Побиват ме тръпки от тона му. От мисълта, че той гледа с други очи на теб. Отмахвам морков от ъгъла на устата ти, прибирам пластмасовата лъжица, обгръщам те с ръка, за да те защитя.
Ще разберем, казвам аз. Но така или иначе, на нея нищо ѝ няма.
∞
Първата, съвсем предпазлива диагноза. Серия от опознавателни разговори. Множествено е и ще е ограничаващо. Луи настоява да знае кой синдром, коя болест, кое заболяване. Може да се прояви по много начини, казват лекарите. Ще трябва да изчакаме и да наблюдаваме. Нищо не е сигурно.
С изключение на това, че дъщеря ви ще има нужда от грижи до края на живота си.
∞
Някъде прочетох, че светлината изглежда се състои от частици, ако в експеримента търсим частици, и от вълни, ако в експеримента търсим вълни.
Надеждата сега е хипотеза.
∞
Луи, който иска да те кръстим, а аз първо се изсмях на идеята.
Тогава той каза: Ние трябва да потвърдим, че тя има душа.
Каза още: Трябва да отделим сигурното от несигурното.
И с „ние” има предвид себе си. Но това ние го разбираме.
∞
Някъде четох, че душата тежи 21 грама.
Това е не повече от шепа стафиди.
∞
Някъде четох, че надеждата е да объркаш желанието нещо да се случи с вероятността за това.
∞
Някъде четох, че Бог в началото прелетял над хаоса, преобразен като птица.
∞
Дали Бог в такъв случай съществува само ако търсим Бог?
∞
Опитваме с моделираща черепа каска. Със специално пригодена лъжица. С мултиопорна проходилка.
∞
Не гледай на нея като на дете с проблеми, казват терапевтите. Гледай на нея като на дете с възможности.
∞
Ходим на курсове и консултации, учим думите, с които да описваме нуждите ти и честите промени в настроението ти.
Не стига.
∞
Възприемам себе си като картограф, въртя те, както земята се върти. Минавам с пръст по архипелага на гръбначните прешлени, полагам растер върху ти, чертая вектори, въображаеми пунктири, картографирам всичко, което може да се пренесе на карта.
∞
Ти си почти на пет, а аз те сравнявам с митично същество. Виждаш красотата там, където ние не я разпознаваме. Играеш си със слънцето, което се промъква незабелязано през прозореца.
Светлината, струяща между пръстите ти, те кара да трепериш от удоволствие.
Издаваш възгласи на щастие.
Моят ловец на лъчи.
∞
Но когато се скрие слънцето, изчезват и широката ти усмивка, и силите в телцето ти. Сякаш угасваш.
∞
Назовавам онова, което виждам, водя си бележки, за да осъзная поведението ти, емоциите, които го съпътстват.
Моята картография.
Не досаждай толкова на горкото дете, казва Луи.
Водя си записките, твърдо решена да разбера от какво имаш нужда.
∞
Трябва да отидем на слънце, казвам. Трябва ни ваканция.
∞
Какво ни спира?
Луи, който не смята, че това е реалистичен план.
Възпаления, рефлукс, инконтиненция, запек, задържане на урината, позиви за повръщане, задавяне, опасност от задушаване, мускулна хипотония, луксация на тазобедрената става, сколиоза, деформация на ръцете и краката, инцидентни епилептични пристъпи, мускулни спазми, нарушена обработка на стимулите.
Добре, това също.
Но ти би ли искала, питам теб. Да отидем някъде, където има слънце?
Иззад очичките ти с цвят на патладжан просиява отговорът.
∞
В момента, в който Земята може да бъде наблюдавана от по-голямо разстояние, със самолети и сателити, нашите карти стават все по-прегледни.
∞
В основата си картографията е форма на комуникация. Важно е посланието, което пренасяш до използващия картата.
Търся начина, как да гледам на теб, начина, по който да станеш място, чувство, мирис, лабиринт, през който да се лутам.
