Un grup de prieteni se formează în urma unui incident petrecut la un concert al divei pop italiene Verda, la Berlin, în timpul căruia bulgăroaica Nora leșină din cauza unei supradoze de psihostimulante. Cei prezenți în lojă – antreprenorul grec Adrian și fotograful suedez Johan, precum și cuplul din Israel, terapeutul Sol și artista plastică Lilith – o ajută pe suferindă. Treptat, cei șase devin apropiaţi și încep să se întâlnească în diferite locuri din Europa. Fiecare dintre ei pare o persoană de succes și fericită, dar în adâncul sufletului poartă traume din trecut. Aceste traume dau naștere la tot felul de „mici păcate” – dependență de alcool, de psihostimulante, infidelitate, minciună, manipulare și îngâmfare. Nora se îndrăgostește de Johan, iar Adrian și Sol decid să construiască un retreat modern pe insula Creta. Grupul se reunește acolo pentru o vacanță. În timpul terapiei de grup, fiecare își mărturisește „micul” păcat. Lilith declară că a comis adulter cu Adrian. Șocat de cele auzite, Sol se supune unui ritual străvechi: săritura peste taur, care simbolizează judecata divină. Taurul îl rănește. După o vreme, fiecare încearcă să facă față consecințelor acelei zile. Johan nu mai bea. Lilith și Adrian trăiesc împreună în San Francisco. Nora își tratează dependența, iar Sol este invalid. Într-o zi, el primește un colet de la Lilith – vechile sale notițe terapeutice. În ele scrie că Lilith este probabil rodul unui incest. Atunci înțelege că, în timpul ședinței de grup, ea a mințit pentru a-l pedepsi pentru judecata lui crudă. „Micul” ei păcat a fost minciuna, nu infidelitatea. „Paulina Georgieva mizează pe mixul cultural, introduce personaje de naționalități diferite, fără a pierde însă firul bulgăresc, pentru că așa arată lumea contemporană, inclusiv pentru mulți bulgari. Aceasta este lumea companiilor multinaționale, a mobilității facile, dar și a așteptărilor bulgarilor de a trăi la scară macro și de a vedea acest lucru reflectat în literatura noastră.” prof. Amelia Licheva, Portal Cultura „Cred că Mici păcate ocupă o nișă uitată în literatura bulgară – îmbină profunzimea psihologică cu orizontul global, lansând o invitație la empatie. Personajele romanului sunt construite ca ființe vii, ample, caractere complexe, care ascund în ele zone inaccesibile, necunoscute chiar și pentru ele însele.” conf. univ. Kamelia Spasova, Literaturen vestnik

Както подсказва подзаглавието ѝ, книгата Нещотърсач съдържа истории за 44 предмета от близо и далеч. Любопитната и разнообразна селекция, подредена тематично, включва изненадващи находки от целия свят: ботуши от Бутан, тротоарни плочки от Барселона по дизайн на Гауди, чаши за вино от Страната на баските, брошка с формата на сърце от Сараево, еспадрили от Пиренеите, скарабеи от Древен Египет, кутия с боклук от Ню Йорк, парче оранжев плат от “Плаващите кейове” в езерото Изео, словенски звънящ змей, карта на Източен Берлин и много други. Разказвайки историите на конкретните предмети, Екатерина Петрова всъщност разказва и за местата, откъдето те произлизат – Кюстендорф и Катманду, Любляна и Луизиана, Белведере и Билбао, Селчук и Сентръл парк – като същевременно ги поставя в по-широк езиков, културен, исторически, антропологичен или географски контекст. Находчива смесица между пътеписи, есета и разкази, текстовете са внимателно проучени и подплатени с любопитни факти, но пречупени през субективния поглед на авторката, както и личната ѝ биография на пътешественик, преводач и нещотърсач. Художествено претворено през естетското око на Люба Халева, една от най-забележителните съвременни български илюстраторки, оформлението на книгата чудесно и с чувство за хумор улавя духа и настроението на историите. По този начин самата книга също се превръща в красив, носещ удоволствие и радост предмет – за четене и препрочитане, за притежаване и подаряване.

Una comitiva di amici si forma a seguito di un incidente al concerto della pop star italiana Verda a Berlino, al quale la bulgara Nora sviene a causa di una dose eccessiva di psicostimolanti. Gli astanti nel palchetto – l’imprenditore greco Adrian, il fotografo svedese Johan e la coppia di israeliani Sol, terapeuta, e Lilith, artista – la aiutano. I sei entrano sempre più in confidenza e iniziano a incontrarsi in vari punti d’Europa. Ognuno di loro sembra una persona realizzata e felice, ma nel profondo porta con sé i traumi del passato. Questi traumi generano in ciascuno un “piccolo peccato”: dipendenza dall’alcol, dagli psicostimolanti, tradimento, menzogna, manipolazioni e presunzione. Nora è attratta da Johan, mentre Adrian e Sol decidono di costruire un moderno centro retreat sull’isola di Creta. La comitiva si raduna lì in vacanza. Durante la terapia di gruppo ognuno condivide il proprio “piccolo” peccato. Lilith annuncia di aver commesso adulterio con Adrian. Scosso da quanto sentito, Sol si sottomette all’antico rituale del salto del toro, che simboleggia il tribunale divino. Il toro lo ferisce. Tempo dopo ciascuno cerca di fare fronte alle conseguenze di quel giorno. Johan non beve più. Lilith e Adrian vivono insieme a San Francisco. Nora cura la propria dipendenza, mentre Sol è rimasto invalido. Un giorno riceve un pacco da Lilith: i suoi vecchi appunti da terapeuta, dove aveva scritto che lei è probabilmente figlia di un incesto. Ovviamente alla sessione di gruppo lei aveva mentito allo scopo di punirlo per la sua brutale valutazione. Il suo “piccolo” peccato era la menzogna, non il tradimento.

Приятелска компания се сформира след инцидент на концерт на италианската поп дива Верда в Берлин, на който българката Нора припада заради прием на свръхдоза психостимуланти. Присъстващите в ложата – гръцкият предприемач Адриан и фотографът швед Йохан, както и двойката от Израел - терапевтът Сол и художничката Лилит, помагат на пострадалата. Шестимата постепенно се сближават и започват да се срещат на различни места из Европа. Всеки от тях изглежда успешен и щастлив човек, но дълбоко в себе си носи травмите от миналото. Тези травми пораждат у всеки „малък грях“ – пристрастеност към алкохол, психостумуланти, изневяра, лъжа, манипулации и самонадеяност. Нора се увлича по Йохан, а Адриан и Сол решават да изградят модерен ритрийт център на остров Крит. Компанията се събира там на почивка. По време на групова терапия, всеки споделя своя „малък“ грях. Лилит заявява, че е прелюбодействала с Адриан. Разтърсен от чутото, Сол се подлага на древния ритуал на прескачане на бик, който символизира Божия съд. Бикът го наранява. След време всеки един се опитва да се справи с пораженията от този ден. Йохан вече не пие. Лилит и Адриан живеят заедно в Сан Франциско. Нора лекува зависимостта си, а Сол е инвалид. Един ден той получава пратка от Лилит – негови стари терапевтични записки. В тях пише, че Лилит вероятно е рожба на кръвосмешение. Разбира, че на груповата сесия тя е излъгала, за да го накаже за жестоката му преценка. Нейният „малък“ грях е бил лъжата, а не изневярата.

Sara właśnie skończyła dziewiętnaście lat i z powodu wypartej traumy z przeszłości odczuwa narastający lęk, że w tym wieku umrze. Z tego powodu lato, które powinno być najbardziej beztroskim czasem w jej życiu – pomiędzy szkołą średnią a studiami – spędza w cieniu lęku. Chodzi ze znajomymi do alternatywnych klubów, próbuje pogodzić się z byłym chłopakiem Viktorem, dużo pije i chce, by wszyscy ją zauważali, choć w gruncie rzeczy jest osobą wycofaną. Wszystko zmienia się po tym, jak w ciemnym pomieszczeniu klubu doświadcza pierwszej wizji, w której ożywa trauma z przeszłości – ponownie spotyka swoją dziewiętnastoletnią kuzynkę Larę. Następnego ranka Sara budzi się z uczuciem mrowienia w ręce. Uczucie to nasila się i dziewczyna odkrywa, że cierpi na nieposiadającą nazwy chorobę. Będzie mogła z nią żyć normalnie, ale choroba pozostanie na zawsze. Sara, otrzymując pierwszy sygnał, że jej lęk przed śmiercią jest uzasadniony, zaczyna obsesyjnie analizować samo pojęcie śmierci oraz własne ciało jako coś kruchego i przemijającego. Te rozważania sprawiają, że szybko dojrzewa. Rozpoczyna przygotowania na studia malarskie, gdzie poznaje Tisę i Balšę – ekscentryczną dwójkę, która w przeszłości zetknęła się ze śmiercią i nosi w sobie ukryte traumy. W Tisie Sara znajduje wzór do naśladowania, a w Balšy się zakochuje. Poprzez relacje z nimi bohaterka konfrontuje się ze swoją teraźniejszością, przyszłością i przeszłością – rodzinną tragedią, która naznaczyła całe jej dorastanie: śmiercią jej kuzynki Lary. „Wrażliwa i mocna, figlarna i niepokojąca. Wyjątkowa powieść Nađi Petrović zaczyna się jak młodzieżowy dramat o dorastaniu, lecz szybko przeistacza się w poruszającą, intymną spowiedź – lekką i poetycką, a zarazem przejmującą i bolesną. To opowieść o głębokiej, istotnej kruchości, o lęku przed śmiercią, ale też o lęku przed życiem” – Srdan Golubović. Narracja Sary, dygresyjna i często zabarwiona lekkim, autoironicznym humorem, nie jest stereotypowym literackim głosem nastolatki. Jej dygresje często zagęszczają się w zaskakujące obrazy językowe, które zyskują również „zewnętrzny” odpowiednik. Nie wybierając czystej prozy realistycznej, autorka wprowadziła do powieści istotne motywy fantastyczne oraz całe oniryczne sceny, harmonijnie i bardzo funkcjonalnie włączając je w narrację i wykorzystując jako znaczące elementy strukturalne całości dzieła. - Oświadczenie jury w składzie: prof. dr Jelena Panić Maraš, prof. dr Predrag Petrović i dr Tijana Tropin, wygłoszone przy przyznaniu nagrody Grozdana Olujić za najlepszą książkę prozatorską 2023 roku.

Сара тъкмо е навършила деветнайсет години и заради потисната травма от миналото усеща нарастващ страх, че тази година ще умре. И заради това лятото, което би трябвало да е най-безгрижното в живота, между гимназията и университета, тя го прекарва в тревожност. Излиза с приятели по алтернативни клубове, опитва да се сдобри с бившето си гадже Виктор, много пие и иска всички да я забележат, въпреки че всъщност е затворена. Всичко се променя, когато в мрачната зала на клуба Сара има първото съновидение, в което травмата от миналото оживява - отново се сблъсква с деветнайсетгодишната си братовчедка Лара. На следващата сутрин Сара се събужда с изтръпване в ръката, което се разпространява и Сара открива, че има неназована болест, с която ще живее нормално, но винаги ще е с нея. Сара, когато получава първия знак, че страхът й от смъртта е оправдан, започва панически да се занимава с анализирането на това понятие, на тялото си като нещо, което е крехко и преходно, и чрез тези размишления пораства много бързо. Започва курсове по изобразително изкуство, където се запознава с Тиса и Балша, двамата са ексцентрични и двамата са се срещали в миналото със смъртта, и единият, и другият имат погребани травми. В Тиса Сара намира пример, а в Балша се влюбва. През отношенията си с тях Сара се изправя пред настоящето, бъдещето и миналото си - семейна трагедия, която е белязала цялото й порастване, смъртта на братовчедка й Лара. Уязвимо и силно, игриво и вълнуващо. Изключителният роман на Наджа Петрович започва като тийнейджърска драма за порастването, но бързо се превръща във вълнуваща интимна изповед - ефирна и поетична, а същевременно трогателна и болезнена. Това е история за дълбока и същностна крехкост, за страха от смъртта, но и за страха от живота. — Сърджан Голубович Повествованието на Сара, изпълнено с отклонения и често оцветено с лек самоироничен хумор, не е стереотипният литературен глас на подрастващия. Отклоненията в историята й често се сгъстяват в удивителни езикови образи, които получават и „външен“ еквивалент: без да се ограничава до чисто реалистична проза, авторката е внесла в романа важни фантастични мотиви и цели онирични сцени, които интегрира хармонично и изключително функционално в повествованието и ги използва като значими структурни елементи на цялото произведение. — Из становището на журито в състав проф. д-р Йелена Панич Мараш, проф. д-р Предраг Петрович и д-р Тияна Тропин при присъждането на наградата "Гроздана Плуич " за най-добра прозаична книга за 2023 година.

Minęło już kilka lat, odkąd Luk i Eli po raz pierwszy stanęli na powierzchni Czerwonej Planety. Sadząc czereśnie na Marsie – które jako jedyne udaje się uprawiać na tej ponurej planecie – ojciec i córka rozpoczynają fascynujące poszukiwania tajemnic ukrytych w warstwach czerwonawego pyłu. Drzewa pełne ciemnoczerwonych owoców rosną pod kopułami wszystkich specjalistycznych szklarni z wyjątkiem Rejonu 24. Tragiczne wydarzenia z przeszłości wciąż przytłaczają bohaterów niczym ponura marsjańska mgła. Ich skafandry coraz bardziej wypełniają samotność, strach, niezrozumienie i smutek. Choć często zmuszają się, by nie myśleć o tymczasowo opuszczonym domu, iskry wspomnień nie dają się całkowicie ugasić – przyciągają ku drobnym, lecz istotnym szczegółom i wydarzeniom, które ukształtowały życie. Dlaczego ważne jest, w jaki sposób Eli je czereśnie oraz które drzewo Luk zasadził, gdy był mały? Czy stare gospodarstwo, sad, pobliskie jezioro, ucichły wiejski jarmark oraz sieć splątanych kanałów i zagajników mogą stanowić szkielet i system życia jednej rodziny? W debiutanckiej powieści Boris Džinić umiejętnie splata przeszłość i teraźniejszość swoich bohaterów, tworząc poruszającą opowieść o sile wspomnień, miłości, bólu, cierpieniu oraz nierozerwalnych międzyludzkich więziach. Rejon 24 przypomina nam, że nawet w najmroczniejszym miejscu można zachować radość życia i wiarę, że warto wrócić do tego, co na nas czeka. Powieść o sile wspomnień, miłości, cierpieniu i nierozerwalnych więziach między ludźmi.

«Сніданок чемпіонок» — літературний дебют словенської письменниці Ліу Закрайшек, у якому читач разом із головною героїнею вирушає на три студентські підробітки: до кінотеатру, культурного центру та книгарні. Коли вона не відвідує лекції і не працює, то проводить час у маленькій, задушливій кімнатці мансарди, яку ділить з імпульсивною й хаотичною Вéсною та організованою й серйозною Пією. Їхні взаємини від розділу до розділу вибудовуються то більш, то менш драматично, а тоді знову руйнуються, і все це відбувається на тлі криз, які переживає молоде покоління, що лише виходить на ринок праці: від прекарності й непомірно високих цін на нерухомість до дедалі глибшої класової сегрегації, самотності та погіршення психічного здоров’я. Молоді люди в романі, які мали б ділитися своїми мріями та планувати майбутнє, змушені думати передусім про те, як заробити на наступну орендну плату. Роман, що запозичив назву у «Сніданку чемпіонів» Курта Воннеґута — це витончена сатира сучасності, яка нам неодмінно потрібна.

„Nechci moc prozrazovat, ale podle mě se to s Tomem Kellerem pokazilo už tehdy, když ho jeho dva strýcové vzali v noci do lesa a nechali ho dělat věci, které by devítiletý chlapec ještě dlouho dělat neměl.“ Tak začíná debutový román Gijse Wilbrinka Bestie. Příběh se odehrává ve východní části Nizozemska mezi motorkami, pytláky, chovy norků a kšefty, které nesnesou denní světlo. V mystickém pohraničí plném tajemství vyrůstá Tom Keller, nejmladší z potomků v okolí nechvalně známé rodiny, který dostal do vínku talent pro motokros. Když po letech najednou zmizí, vydá se ho do rodného kraje hledat jeho svéhlavá dcera a výsledkem je dramatické rodinné znovushledání.

Un romanzo sulle persone alla periferia della società che afferra alla gola. Georgi Gospodinov, autore di Fisica della malinconia e Cronorifugio In pochi sono capaci di ricreare senza un grammo di pretenziosità la vita di chi è passato per gli orfanotrofi, tanto più durante la transizione; i destini che ne sono conseguiti. In effetti, più in generale, ognuno di noi è un bambino abbandonato, ma quelli di cui racconta l’autrice sono davvero invisibili sulla cartografia sociale. Natalia Deleva toglie dai loro volti tutti i cliché con i quali li abbiamo imbruttiti. Un libro difficile, importante, davvero importante. Marin Bodakov, dalla rivista Kultura La voce narrante di Invisibili raccoglie estratti di articoli di giornale, ascolta la propria voce (interiore), le storie delle persone che incontra lungo il suo percorso, guarda nel passato, confronta traumi e, trascinando il lettore fuori dalla propria zona di comfort, pone importanti domande sul nostro mondo, sulla vita in esilio, sulle persone che sono escluse, abbandonate, senzatetto. Un bellissimo libro, emozionante e intessuto con grande cura del dettaglio. Wioletta Greg, autrice di Swallowing Mercury