«La desaparición de uno de los nuestros no alcanza las noticias, porque no es noticia. El resto del planeta no piensa en ti: ni cuando esnifan tu coca, ni cuando visten la ropa que tú confeccionaste, ni cuando te echan de su país». Esta es la historia de Alex, un chico introvertido que huye de México y ahora realiza unas prácticas en una universidad neerlandesa mientras intenta salvar lo que le queda. Para vivir, tiene que hablar; para sobrevivir, justo lo contrario. No digas nada es una novela apasionante sobre fronteras cerradas y valentía sin límites, sobre el poder del lenguaje y la difusa distinción entre agresores y víctimas. Todos los personajes de este libro son ficticios. Los hechos, no. El libro se basa en años de investigación y en relatos de personas con experiencia en la huida o la expulsión, personas que trabajan en el ámbito del derecho de asilo, profesores de diversas universidades (mexicanas), psicólogos especializados en traumas, activistas de derechos humanos, periodistas, personas en la clandestinidad, y víctimas y autores de la violencia de los cárteles y las bandas. La historia arroja luz sobre el impacto de los gobiernos (internacionales) en las personas, así como sobre la violencia relacionada con las drogas y la violencia sexual. Además, esta conmovedora historia pone de manifiesto la compleja relación entre «países de drogas» como México y Europa: un continente que cierra cada vez más sus fronteras a los solicitantes de asilo y que, al mismo tiempo, es un gran consumidor y transitario de cocaína.

„Изчезването на един от нас не влиза в новините, защото не е новина. Останалият свят не мисли за теб – нито когато смъркат кокаина ти, нито когато носят дрехите, които си ушил, нито когато те изгонят от страната.“ Това е историята на Алекс, затворено момче, бежанец от Мексико, който започва стаж в нидерландски университет и се опитва да спаси онова, което може да се спаси. За да живее, той трябва да говори; за да оцелее, трябва да мълчи. „Мълчанието на Алексито“ е завладяващ роман за затворените граници и безграничната смелост, за силата на езика и размитата граница между извършители и жертви. Всички герои в тази книга са измислени. Фактите не са. Книгата е резултат от дългогодишни проучвания и истории на бежанци или депортирани лица, специалисти в областта на бежанското право, преподаватели от различни (мексикански) университети, психолози и травма терапевти, активисти за човешки права, журналисти, хора в нелегалност, извършители и жертви на насилие от картели или банди. Романът хвърля светлина върху влиянието на правителствата върху гражданите, както и върху насилието, свързано с разпространението на наркотици и сексуалните посегателства. Тази завладяваща история разкрива сложните взаимоотношения между „държавите, използващи наркотици“ като Мексико и Европа – континент, който все повече отваря границите си за търсещите убежище, а същевременно е основен транзитен пункт и потребител на кокаин. „Майсторски написан роман. В някои моменти не успявах да сдържа сълзите си. Остър, емоционален и разтърсващ. Надявам се цяла Нидерландия да прочете тази книга.“ — Ники Декер (писателка, CELA #2) „Завлавяващ, феноменален роман. Марьолейн Висер открехва завесата зад изключително мощните мексикански наркокартели.“ — Лекс Болмейер, de Correspondent